Количествени улеснения: Всичко, което трябва да знаете за тях

Здравословната и икономическа криза, причинена от пандемията от Коронавирус, доведе до нови икономически стимули като количествени улеснения от страна на централните банки. Въпреки, че този термин е често срещан през последните години, след Глобалната финансова криза от 2008 година, едва ли са много хората, които знаят повече подробности като какво са количествени улеснения и в какво точно се състои тази програма за икономически стимули. Все пак това са едни от най-важните мерки в монетарната политика, предприети от Европейската централна банка, Федералния резерв и много други централни банки по света, в последното десетилетие. Научете повече в статията!

След като говорим за програма за икономически стимули като т.нар. количествени улеснения, нека първо да видим какво е монетарна политика на централните банки.

Монетарна политика и количествени улеснения

Монетарна политика (парична политика) е процеса по изготвяне, обявяване и изпълнение на плана за действия, предприети от централна банка, валутен съвет или друг компетентен паричен орган на държава, който контролира количеството на парите в дадена икономика, както и каналите, по които се доставят тези пари.

Монетарната политика се състои в управление на паричното предлагане и лихвените проценти по начин, по който могат да бъдат постигнати макроикономическите цели като контрол на инфлацията, безработицата, потреблението, икономическия растеж и ликвидността.

Централните банки могат да постигнат поставените цели чрез:

1. Промяна на лихвените проценти.
2. Покупки и продажби на облигации.
3. Промяна на размера на резервите, които банките трябва да поддържат.

Всяка монетарна политика може да бъде определена като експанзивна или рестриктивна. Първата увеличава предлагането на пари в икономиката, а втората го понижава.

Инструментите на монетарната политика включват операции на отворените пазари, директно кредитиране на банките, изисквания за банкови резерви, неконвенционални програми за стимулиране на икономиката. Именно към тези неконвенционални мерки спадат и обсъжданите в тази статия количествени улеснения.

Какво са количествени улеснения?

Преди да се задълбочим в това какво са количествени улеснения, нека да анализираме някои основни въпроси, свързани с функционирането на икономиките.

За да се поддържа икономически растеж е необходимо:

• Увеличаване на производствения капацитет
• Подобряване на технологичната база
• Плавно протичане на паричния поток

Именно подпомагане на последното е целта на днешните количествени улеснения - продължаване на паричния поток по време на забавяне на икономиката. Всяка програма за количествени улеснения има за цел да стимулира инвестициите, разходите и потреблението, като предлага възможности за достъп до евтино кредитиране.

Количествените улеснения са част от експанзивната монетарна политика. При тези програми за икономически стимули централните банки купуват големи количества финансови активи (най-често облигации) в опит да подкрепят икономиката чрез директно "инжектиране" на капитал.

Централните банки могат да изберат какво активи да купуват като например държавни и корпоративни облигации. Японската централна банка пък купува и борсово търгувани фондове (ETF-и). В края на краищата тези покупки увеличават резервите на банките, които от своя стана могат да си позволят да дават повече заеми.

По този начин се постигат два ефекта едновременно: намаляване на лихвените проценти и увеличаване на паричната маса в системата. Страничните ефекти са положителни, тъй като, на теория, потреблението се увеличава и се създават повече работни места.

ЗАПОЧНЕТЕ ТЪРГОВИЯ

Количествени улеснения и икономическа криза

Благодарение на монетарните политики на централните банки, икономиките могат да растат по-бързо за кратък период от време и в огромни пропорции. Поради естеството на своето функциониране обаче, тези икономики изискват циркулацията на парите да се поддържа във времето. Нещо, което не е толкова лесно.

Какво се случва, когато хората или компаниите вече не се чувстват сигурни за паричните заеми? Циркулацията на капитала се намалява: публичните разходи се понижават, търсенето на стоки и услуги спада, разрастването на бизнеса се забавя, компаниите намаляват производството си и освобождават част от работниците си, опитвайки се да се адаптират към новите пазарни условия.

Цялата тази верига води до:

• Ръст на безработицата
• Спад на доходите на домакинствата
• По-малко потребление от страна на домакинствата

И така надолу по низходящата спирала на икономическата криза.

Какво се случва, когато банките не се чувстват достатъчно сигурни, за да дават пари на своите клиенти, независимо дали са физически лица или компании? Отговорът е същият като по-горе, циркулацията на парите спира.

В този контекст, ако физическите лица и компаниите спрат да плащат заемите си, защото не могат да си ги позволят, финансовите институции може да фалират, както се случи с Lehman Brothers преди повече от десетилетие. Тази ситуация се изостря, когато гражданите се втурват да изтеглят парите си от банките поради страх от липса на ликвидност.

Както беше доказано през годините, поведението на инвеститорите е силно заразително и лесно се плашат. Ние потвърдихме това с кризата около Коронавирус, която предизвика паника на фондовите пазари и техния всеобщ срив.

Преди да дойде време за масово изтегляне на пари от банките, за да се държат „под дюшека", централната банка трябва да се намеси, за да предотврати икономическа рецесия и да насърчи отново предлагането на пари чрез лихвените проценти.

По този начин можете да се обърне ситуацията. Ако частните банки отново се почувстват в безопасност, те ще възобновят политиката си на кредитиране на физически лица и компании, и капиталът отново ще циркулира.

Но какво се случва, когато лихвите вече са близо 0% и не могат да бъдат понижавани допълнително? Ето тук вече идва моментът за програма за количествени улеснения.

Количествени улеснения - история

Количественото облекчаване е сравнително модерна концепция, която за първи път се използва от германски икономист със седалище в Япония през 90-те години на миналия век.

Професор Ричард Вернер разбира, че най-голямата сума в икономиката не идва от централната банка, а от частните банки, които прилагат паричния мултипликатор (лихвен процент), когато дават заеми. Оттам той защитава идеята, че централната банка не трябва да купува толкова държавен дълг, а по-скоро агресивно да придобива дългосрочните активи на частните банки.

През 2001 година Банката на Япония прие нова агресивна парична политика, която нарече количествени улеснения, но последва обратния път на този, предложен от Вернер, тъй като се състои в масивна покупка на публичен дълг. Този модел се оказа безполезен, тъй като не послужи за прекратяване на дефлационния период от повече от десетилетие и вероятно доведе само до втори, по-голям дефлационен период.

В края на 2008 година Федералният резерв на САЩ започна своя добре известен план за количествено облекчаване, като до момента е и най-амбициозната програма за количествено облекчаване. По принцип идеята му беше да купи възможно най-много финансови активи по целия свят. Започна с евтините и многобройните ипотечни заеми, които наситиха пазара, защото никой не ги искаше. Тези заеми включваха т. нар. ипотечни кредити, които предизвикаха световната финансова криза през 2008 г.

Източник: ФЕД Сейнт Луис. Изображението показва историческото развитие на „Федералния лихвен процент" - лихвения процент, който банките начисляват взаимно при отпускане на пари - до март 2020 година.

Резултатът от този план бе инжектиране на допълнителни 3,7 трилиона долара в икономиката на САЩ, които се разпространиха в цялата световна икономика в следващите пет години.

Досега мнозина икономисти считат това за единствената програма за количествени улеснения, която е била успешна, въпреки че е била последователно и многократно критикувана от неправителствените икономически източници. Може да се каже, че този план позволи на икономиката на САЩ да премине от интензивно лечение към отделението за възстановяване.

Съвсем наскоро през 2018, ФЕД започна политика на постепенно повишаване на лихвите, след което отново се върна към понижения, в началото на 2019 година. Причините затова бяха няколко, включително натиска от страна на Доналд Тръмп, който се интересува от по-евтин долар, за да облагодетелства износа на САЩ в разгара на търговската война.

През 2009 година Английската централна банка представи своя версия за количествено облекчаване, като същевременно намали лихвените проценти, за да засили ефекта. Този опит обаче отново се провали. Това, което направи Обединеното кралство, беше директно да изпомпва пари в икономиката чрез частното банкиране, както предложи Вернер. Но това не стимулира кредитирането, а само финансовата търговия и паунда, като не оставя нищо за британската икономика. А това не беше предвидено.

До 2014 година Английската централна банка отпечата около 410 трилиона британски паунда и въпреки че британската икономика показа признаци на възстановяване, инфлацията падна доста под прогнозираното ниво от 2%, дори близо 0,0%, което бе заплаха от дефлация. Това е точно обратното на предвиденото.

През 2015 година Европейската централна банка предприе собствена програма за количествено облекчаване в опит да подкрепи икономиката на еврозоната. Политиката на ЕЦБ за количествени улеснения започна със „скромен" размер от 1 трилион долара - скромен в сравнение с размера на нейната икономика.

През 2020 година Резервната банка на Австралия прибегна за първи път прибегна към политиката за количествени улеснения и обяви, че започва покупки на държавни облигации. Целта е да се преборят тежките икономически ефекти от развихрилия се Коронавирус.

Количествени улеснения ФЕД

В отговор на пандемията от Коронавирус, която парализира икономическата активност в голяма част от света, основните централни банки трябваше да координират своите действия. Целта бе всеки да даде своя принос в противопоставянето на предстоящата рецесия.

В неделя, 15 март 202 година най-вероятно ще се превърне в запомняща се дата в най-новата история. Това бе денят, в който Федералния резерв, в съучастие с централните банки на еврозоната, Швейцария, Япония, Канада и Великобритания, обяви най-големия пакет от стимули след финансовата криза. Целта е ясна - свеждане до минимум на последиците от пандемията.

Новата програма за количествени улеснения ФЕД включва следните мерки:

• Драстично сваляне на лихвите с цял 1% до диапазон от 0%-0,25%
• Покупки на активи на стойност 700 милиарда долара. През следващите месеци ФЕД ще изкупи държавен дълг на стойност 500 милиарда долара и ипотечни активи за 200 милиарда.
• ФЕД и останалите споменати централни банки се споразумяха да намалят цените на своите суап линии, за да улеснят достъпа на финансовите институции до щатски долари.

Тези мерки обаче не дадоха очаквания ефект върху фондовите пазари, които продължиха своя стръмен спад и оставиха без реакция новините за разхлабването на монетарната политика. Американските 10-годишни облигации отново се превърнаха в актив-убежище, след лек спад на своята доходност.

На валутния пазар доминиращата тенденция също бе волатилността. Инвеститорите наказаха USD, тъй като еврото натрупа печалби в първия ден след обявяването на новите мерки. Да погледнем графиката на цената на най-търгуваната валутна двойка в света - EURUSD:

Източник: Admiral Markets, MetaTrader 5 с приставка MT5SE, EURUSD, Часова графика с диапазон на данните 13 март 2020 - 16 март 2020 година. Изготвена на 16 март 2020. Моля обърнете внимание, че миналото представяне не гарантира бъдещи резултати.

Както можем да видим на графиката, между затварянето на петък, 13 март и откриването на понеделник, 16 март, имаше огромен гап (дупка в котировките) и висока волатилност в следващите часове. Ще бъде необходимо да изчакате още следващите дни и да бъдете много внимателни към развитието на събитията като подходите с благоразумие и търпение.

Количествени улеснения ЕЦБ

Идеята на Европейската централна банка беше доста сходна с тази на Федералния резерв на САЩ, тъй като европейската програма за количествени улеснения включваше закупуването на финансови активи, включително държавния дълг на страните-членки на еврозоната, както и на активите на агенции и институции. Този план установява годишна инфлация от "малко под 2%", същата като за останалите страни, които прилагат количествени улеснения ЕЦБ.

ЕЦБ формално сложи край на своята програма за количествени улеснения. Формално, тъй като банката заяви, че ще продължи да реинвестира капитала от падежиращи облигации за дълъг период време.

Все пак през март 2020 Европейската централна банка обяви временен пакет от допълнителни нетни покупки на активи в размер на 120 милиарда евро, като по този начин ще се осигури силен принос от програмите за закупуване на активи на частния сектор. Малко след това, централните банкери на еврозоната анонсираха още една програма за спешни покупки по време на пандемия от 750 милиарда евро.

Критики на политиката за количествени улеснения

Политиката за количествени улеснения не мина и без своите критици. От една страна, някои твърдят, че непродуктивните инвестиции по своята същност в крайна сметка са дефлационни.

Ето защо те смятат, че "наливането на пари" в частните банки не е ефективно, тъй като те го използват на финансовите пазари и не го използват за отпускане на заеми за населението. По този начин програмите за количествени улеснения се оказват неуспешни маневри.

От друга страна, друг поток от финансови експерти подчертава, че агресивните парични политики като количествено облекчаване изваждат икономиките от техните бизнес цикли чрез изглаждане на рецесията, така че централните банки също смекчават икономическия бум след рецесията.

Банката за международни разплащания (централната банка на централните банки), въпреки че остава безпристрастна и наблюдава националните централни банки, предупреди, че светът е станал твърде зависим от икономическите стимули. Германия заяви, че количественото облекчаване "е помогнало" на определени икономики да проведат финансовите си реформи, като Италия.

Форекс пазар и количествени улеснения

В повечето случаи може да се наблюдават две ключови реакции на Форекс пазара след прилагането на програма за количествени улеснения и други стимулиращи политики:

1. Образуването на шип на графиката на цената на финансов актив в момента, в който излезе новината.
2. Евентуална корекция на цените, след обмислянето на тази мярка от страна на пазарните участници.

И така, какво се случи при обявяването на програма за количествени улеснения? Каква е пазарната реакция на подобна политика?

На теория отговорът е, че трябва да видим слабост във валутата, чиято централна банка е обявила политиката на количествени улеснения, тъй като по този начин се добавя още валута в обръщение.

Истината обаче е, че обявяването на програма за количествения улеснения ЕЦБ накара EURUSD да падне с 500 пункта само в следващите два дни. Но, както виждаме на следващата графика, спада спря малко след този момент:

Източник: Admiral Markets, MetaTrader 5 с приставка MT5SE, EURUSD, Дневна графика с диапазон на данните 22 декември 2014 - 1 май 2015 година. Изготвена на 16 март 2020. Моля обърнете внимание, че миналото представяне не гарантира бъдещи резултати.

От друга страна Обединеното кралство обяви количественото облекчаване през март 2009 г. GBPUSD падна с 600 пункта за две седмици, но се възстанови през следващите четири месеца, оставайки в този диапазон през останалата част от годината.

Източник: Admiral Markets, MetaTrader 5 с приставка MT5SE, GBPUSD, Седмична графика с диапазон на данните 6 май 2006 - 28 декември 2009 година. Изготвена на 16 март 2020. Моля обърнете внимание, че миналото представяне не гарантира бъдещи резултати.

През декември 2008 година бе обявен първия кръг от количествени улеснения в САЩ. А в следващата седмица валутната двойка EURUSD успя да спечели 2000 пипса, но се върна на предходните си нива още през следващия месец.

Източник: Admiral Markets, MetaTrader 5 с приставка MT5SE, EURUSD, Дневна графика с диапазон на данните 12 ноември 2008 - 25 март 2009 година. Изготвена на 16 март 2020. Моля обърнете внимание, че миналото представяне не гарантира бъдещи резултати.

Доларът губеше от стойността през цялото време до 2011 година. От друга страна Япония започна нова програма за количествени улеснения през 2013 година, което накара валутата на "страната на изгряващото слънце" да се обезцени с 900 пипса спрямо американския долар.

През следващата година и половина обменният курс на тези валутни двойки се стабилизира. В обобщения, първоначалната реакция в повечето случаи е поевтиняване на валутата, чиято централна банка е започнала програма за количествени улеснения, но с течение на времето може да се види възстановяване. Засега, статистически погледнато политиката за количествени улеснения се оказва дефлационна по отношение на Форекс пазара.

Започнете търговия на Форекс пазара и още над 8000 финансови пазара с платформа номер 1 в света за търговия с множество активи - MetaTrader 5. Вземете Вашата MetaTrader 5 напълно безплатно като кликнете на банера отдолу!

Политиката за количествени улеснения и икономически растеж

Основно може да отличим два вида икономики:

• Развити икономики
• Развиващи се икономики

И в двата случая икономиките трябва да растат повече или по-малко с постоянни темпове. Ако една икономика спре да расте или темповете на растеж се забавят, тя навлиза в зона на стагнация или дори рецесия. Това е много важно, така че си струва да го повторим:

"Ако икономиката не расте с постоянен или нарастващ темп, то ще насочи към рецесия"

Основната разлика между развиващите се и развитите икономики е в темповете на растеж. Развитите икономики като САЩ, Великобритания, Япония и Германия смятат увеличението с 2% на годишния БВП за приемлив растеж.

За разлика от това, развиващите се икономики като тези на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) се считат за в добро състояние, когато нарастват с около 6-8% от БВП годишно.

Да направим едно просто упражнение, за да разберете лесно в какво се състои политиката за количествени улеснения:

Представете си, че сте част от правителството в обещаваща страна и Ви трябват две неща:

• Увеличаване на производството

Една страна трябва да произвежда повече, за да отговори на нарастващото търсене от населението. Това може да бъде постигнато по два начина: чрез увеличаване на броя на работниците и повишаване на Вашата ефективност.

Например, един-единствен фермер обработва земята си с плуг. Той може да се справя добре, но икономиката може да се справи много по-добре. Като член на правителството можете да инвестирате част от правителствения бюджет и да увеличите земеделието сто пъти, но как? Наемате 99 други мъже със своите плугове или използват булдозер, за да вършат работата на тези 100 мъже с техните плугове.

Важно е да се отбележи, че ще трябва да обучите работниците, за да се научат как да използват багерната машина. В този смисъл трябва да имате предвид още някои неща:

1. Производството във вашата растяща малка икономика се е увеличило, но за да продължи да се движи с постоянна скорост, трябва да продължите да добавяте машини или да добавяте мъже с плугове с непрекъснато нарастваща скорост.
2. Добавянето на работници обикновено е основният вариант в развиващите се икономики, тъй като те имат голям брой нискоквалифицирани хора, това се случва например в страни като Индия или Китай.

От друга страна в развитите икономики като САЩ и Германия например, които се характеризират с по-ниски темпове на растеж и по-високо образование на населението, се предпочита работата с машини.

Както можете да видите преминаването от развиваща се икономика към развита е тясно свързано с технологичен напредък като това може да е единствената възможност да увеличавате производството със желаната от Вас скорост.

Също така трябва да имате предвид, че в развитите икономики земеделската земя често е ограничен ресурс, както и нейните земеделски добиви. Следователно, за да подкрепят растежа на производствената си мощ, те ще се нуждаят от нов технологичен напредък, машини, торове, генетично модифицирани растения и други.

• Разработване на финансова система

Докато икономиката расте и нуждата от пари нараства. По какъвто и да било начин да искате да подкрепите икономическия растеж ще е енужен капитал, за да започнете да работите и да подобрите своите резултати.

Това означава, че финансирането на Вашата икономика трябва да нараства с все по-бързи темпове. Сега се сблъсквате с друг проблем: откъде да вземете нужните пари, за да може Вашата икономика да нараства с все по-бързи темпове?

Можете да създадете банкова система с голяма централна банка начело на мрежа от по-малки частни банки. След като банковата система е създадена, вземете лист хартия, поставете воден знак и напишете: "Дължа ти пари". По този начин парите и дълга се създават едновременно, като можете да го правите отново и отново.

Сега нека да забравим за момент дълга и да се съсредоточим върху финансирането на Вашия икономически растеж с новосъздадените пари. Поздравления, току що създадохте държавна облигация. Следващата стъпка е да организирате търг, на който трябва да поканите банките да купят Вашата облигация.

Банките могат да купят този дълг и да го задържат, докато не изплатите всички задължения по него или да отидат в централната банка и да разменят притежаваните от тях облигации срещу пари в брой.

Капанът създаване на пари!

Внимавайте: колкото повече пари се създават, толкова повече пари са в обръщение и следователно, колкото по-малка стойност имат. Това е принципът на предлагане и предлагане. Процесът на увеличаване на предлагането на пари във Вашата икономика е това, което се нарича инфлация.

Така че, ако искате икономиката да продължи да расте, централната Ви банка трябва да продължи да печата пари, но със скорост, която не е нито твърде бърза, нито твърде бавна. Като цяло различните икономики се опитват да поддържат инфлацията на оптимално ниво за своя растеж.

По принцип това ниво е между 2% и 3% годишно за развитите икономики. При развиващите се може да е по-високо. Счита се, че ниска инфлация е под целта от 2%, което е опасно, защото може да забави икономическия растеж и да доведе до криза. Дефлация е отрицателна инфлация (под 0%) и е още по-негативна за икономиката.

На долното изображение можете да видите нивата на инфлация в България, измерена чрез индекс на потребителските цени на годишна база:

Източник: НСИ

Това е важен момент, който трябва да имате предвид, тъй като ако няма достатъчно пари в обръщение, за да могат гражданите да плащат за продуктите, които икономиката произвежда, компаниите ще бъдат принудени да правят корекции, производството ще намалее и много бързо около 30% от населението може да се окаже безработно. Само защото паричното предлагане е намаляло, дори и да е малък процент.

Както току-що видяхме, ниската инфлация е лоша, но какво се случва, когато инфлацията е твърде висока?

Всяка инфлация над 7% до 10% се нарича хиперинфлация и това също е много опасно, защото може да доведе до друг тип криза. Това е твърде бързо генериране на парична маса.

Ще дойде момент, в който ще имате много пари, но няма да можете да купувате твърде много неща, защото цените ще се увеличават, тъй като тези пари губят стойност. Хиперинфлацията във Ваймарската република през 1921 г. направи банкнотите, издадени от Бундесбанк, толкова безполезни, че германците в крайна сметка гориха пари в печките си, за да преминат през суровата зима.

След като изчислите оптимален процент на инфлация за Вашата икономика, ще трябва да установите цел за централната си банка. С други думи, ако искаме годишна инфлация от 3%, централната банка ще трябва да намери баланса, за да го постигне. За да направите това, можете да използвате няколко механизма:

• Заем на правителството, за да може да ги изразходва за инфраструктура, например за изграждане на пътища.
• Дайте пари на търговски банки, за да дават заеми на клиенти, независимо дали физически лица или компании, така че парите да циркулират през тях.

Вторият вариант е по-труден за контрол, тъй като частните банки имат свои собствени икономически интереси и ако не успеят да се възползват от тази операция, те няма да да искат заеми от централната банкла. По същия начин, ако банките не намерят клиенти да заемат пари и печеливш бизнес, операцията също няма да ги компенсира, което е препятствие в циркулацията на парите.

Изправени пред тази дилема, какво може да направи Вашата централна банка, за да накара финансовите институции да дойдат при нея, за да вземат пари назаем? Отговорът е прост: чрез промяна на лихвите. Понижаването на лихвите означава по-евтини кредити за банките и, следователно, по-голям марж за получаване на облаги, когато те го отпускат заеми на своите клиенти.

Ниски лихвени проценти = Повече заеми = По-висока инфлация

Високи лихвени проценти = По-малко заеми = По-ниска инфлация

Следователно частните банки са ключов фактор в паричното предлагане в икономиката. Ако централната банка може да добави пари към икономиката, частните банки могат да умножат парите в обръщение чрез система, наречена „частично резервно банкиране", която се състои от банки, притежаващи само част от техните клиентски средства.

Нека да дадем един пример, за да видим по-ясно как работи системата:

1. Иван отива в банката и отваря сметка с първоначален депозит от 100 евро. Благодарение на системата за частичен резерв, банката вече може да отпусне 90 евро от парите, депозирани от Иван, тъй като тя трябва да запази само 10% в резерва.
2. Георги иска да получи заем от 90 евро, за да плати залог, който загуби от Димитър. Банката му заема с парите, депозирани от Иван.
3. Димитър събира дълга на своя приятел и решава да спести тези пари в банковата си сметка, така че прави депозит от 90 евро. Сега банката разполага с 90% от тези пари, тоест 81 евро, за да даде заем на следващия клиент, който се нуждае от заем, например Петър.

От гледна точка на предприятието, неговите счетоводни бележки включват:

• Иван със 100 евро в сметката си
• Димитър с 90 евро в сметката си
• Петър с 81 евро в джоба

Общо 271 евро, но реално банката има само 100 евро. Ето как частните банки умножават парите чрез заеми.

ЗАПОЧНЕТЕ ТЪРГОВИЯ

Банковата система и програма за количествени улеснения

Въпреки факта, че банковата система може да повлияе на предлагането на пари, само подобряването на икономическите условия може да увеличи търсенето. В предишния ни пример Георги трябва да иска да отиде до банката, за да поиска заема, а банката от своя страна трябва да иска да заеме парите от централната банка.

Въпреки това, физически лица, компании и банки ще вземат пари назаем само ако знаят, че могат да ги върнат. Следователно само чрез създаването на сигурна и стабилна икономическа среда, правителството ще може да повлияе на търсенето на пари. Спадът на търсенето означава по-малко пари в обръщение, отколкото изисква растящата икономика.

Краят на програма за количествени улеснения

В края на 2018 година Европейската централна банка реши да прекрати паричната подкрепа за финансовите институции в еврозоната. В същото време тя поддържа своята политика за ниски лихви.

Въпросът е дали времето е било точно. Икономиката показва признаци на забавяне, освен това има фактори утежняват ситуацията като търговската война между САЩ и Китай, Брекзит и т.н. Именно този контекст накара ЕЦБ да обмисли нови стимулиращи политики и нови намаления на лихвените проценти.

В последствие заплахата от Коронавирус накара европейските централни банкери отново да прибегнат до програма за количествени улеснения.

Количествени улеснения - заключение

Ефектите от количественото облекчаване върху икономиките и до днес се анализират без окончателно и консенсусно заключение. Както видяхме, реакцията е различна във всеки отделен случай.

В повечето страни, в които се прави опит за всякакъв вид количествени улеснения, те са имали ефект върху инфлацията, като спадът понякога е довел до дефлация. Развитите икономики успяха да възстановят срутените си отрасли, но създадените пари преминаха границите, създавайки големи икономически балони в развиващите се страни, а и донякъде и в развитите.

За Admiral Markets

Ние сме брокер с глобално присъствие и сме регулирани от различни регулаторни органи. Ние предоставяме достъп до над 8000 финансови инструмента за търговия като Форекс & ДЗР-та върху акции, индекси, облигации, суровини, ETF-и и криптовалути, както и възможности за инвестиции в реални акции и ETF-и. С Admiral Markets можете да използвате безплатно най-иновативните платформи за търговия като MetaTrader 4 и MetaTrader 5, както и изключителната приставка MetaTrader Supreme Edition.Изтеглете MetaTrader Supreme Edition като кликнете на банера отдолу!

Вижте още интересни статии:

• Пълно ръководство за търговия и инвестиции в акции?
• Как да направим инвестиция в злато?
• Какво е бенчмарк и как да го използваме в търговията?

ИНФОРМАЦИЯ ЗА АНАЛИЗАТОРСКИ МАТЕРИАЛИ:

Дадените данни предоставят допълнителна информация относно всички анализи, оценки, прогнози, предвиждания, прегледи на пазара, седмични перспективи или други подобни оценки или информация (наричана по-долу "Анализ"), публикувани на уебсайтовете инвестиционни компании на Admiral Markets, опериращи под търговската марка Admiral Markets (по-долу Admiral Markets).

Преди да вземете инвестиционни решения, обърнете специално внимание на следното:

1.Това е маркетингова комуникация. Съдържанието се публикува само с информативна цел и по никакъв начин не може да се тълкува като инвестиционен съвет или препоръка. Тя не е изготвенa в съответствие със законовите изисквания, предназначени да насърчават независимостта на инвестиционните проучвания и не подлежи на забрана за разглеждане преди разпространението на инвестиционни изследвания.

2. Всяко инвестиционно решение се взема от всеки клиент, докато Admiral Markets не носи отговорност за загуби или щети, произтичащи от такова решение, независимо дали е на базата на съдържанието.

3. С оглед защитата на интересите на нашите клиенти и обективността на анализа, Admiral Markets създаде подходящи вътрешни процедури за предотвратяване и управление на конфликти на интереси.

4. Анализът се изготвя от независим анализатор Борис Петров, финансов анализатор (наричан по-долу "Автор") на базата на лични оценки.

5.Докато се полагат всички разумни усилия, за да се гарантира, че всички източници на съдържание са надеждни и че цялата информация е представена, доколкото е възможно, по разбираем, навременен, прецизен и пълен начин, Admiral Markets не гарантира точността и пълнотата на всяка информация, съдържаща се в анализа.

6. Всякакъв вид минало или представяне на ценови модели на финансови инструменти, посочени в съдържанието, не трябва да се тълкува като изрично или косвено обещание, гаранция или намеса на Admiral Markets за бъдещи резултати. Стойността на финансовия инструмент може по всяко време да се увеличава и намалява, а запазването на стойността на активите не е гарантирано.

7.Продаваните продукти (включително договори за разлика) са спекулативни по своя характер и могат да доведат до загуби или печалба. Преди да започнете да търгувате, моля, уверете се, че напълно разбирате свързаните с това рискове.