Коя политика ще успее да овладее инфлацията?

Глобалната икономика след пандемията показва различни подходи за задържане на инфлацията, от политиката на Китай за нулева толерантност към COVID-19 до бързите темпове на парично затягане на Федералния резерв.

В случая с Китай краткосрочното икономическо възстановяване беше задържано от блокиране в ключови промишлени зони, а инфлацията беше последно на ниво от 2,1% (на годишна база за октомври).

Противопоставяйки се на глобалната тенденция, темпът на инфлация в Китай намалява, като се има предвид, че беше на ниво от 2,8% през септември на годишна база. Въпреки че това може да не е планираният резултат от политиката за обществено здраве на страната, досега тя е избегнала най-лошия инфлационен натиск, засягащ други нации.

Паричната политика на Китай остава гъвкава, след като Китайската народна банка (PBoC) разшири финансирането на частния сектор чрез стартиране на програма за количествено облекчаване (QE). Стремежът на QE ще е да закупи около 34,52 милиарда щатски долара облигации на частни предприятия.

Сравнете това със САЩ, където икономиката се разшири в края на 2021 г., предизвиквайки инфлация и създавайки условия за повишаване на лихвените проценти, след като цените се покачиха заедно с растежа.

Нарастващата инфлация беше изострена от високите цени на суровия петрол, поставяйки Федералния резерв в позицията да обърне своя низходящ курс възможно най-бързо. 

Повишаването на лихвените проценти до 0,75% на месец се превърна в новото нормално, но инфлацията все още оказва натиск върху икономиката на САЩ и замъглява иначе динамичната перспектива, след като страната се върна към растеж през третото тримесечие.

Съдейки по горните сценарии, всичко се свежда до въпроса "кой куршум да захапем", за да спрем нарастващата инфлация: по-бавен икономически растеж или покачващи се лихвени проценти?

Третият сценарий се разгръща в Япония, където паричната политика остава изключително приспособима, инфлацията е нараснала до 3% и няма COVID ограничения за икономическия растеж. Туристите вече имат право да се връщат в Япония, което се очаква да добави около $35 милиарда към икономическата производителност, точно онази инжекция на пари, която е необходима след две години ограничения на обема на пътуванията.

Икономиката на Великобритания след пандемията показва повече уязвимости под формата на висока инфлация, повишаващи се лихвени проценти и по-слаб икономически растеж. По-строгите фискални и парични политики вероятно ще натежат върху настроенията. От друга страна заетостта е относително стабилна и заплатите растат, макар и не толкова бързо, колкото инфлацията.

Европа е изправена пред високи темпове на инфлация, но по-бавно от САЩ увеличи лихвения процент, което означава, че лихвените проценти са по-ниски в еврозоната, отколкото в САЩ, което поставя еврото в неизгодно положение в сравнение с щатския долар. От друга страна, икономическият блок остава в зона на растеж, а безработицата е относително ниска. 

Само времето ще покаже коя политика ще бъде най-успешна за задържане на инфлацията. Всяка икономика е уникална, така че един размер на политиката не е подходящ за всички и трейдърите трябва да следят отблизо развитието, тъй като то оказва влияние върху валутните и капиталовите пазари.

Интересува ли ви търговията с макроикономически новини? Научете как работи този подход с нашите безплатни уебинари. Запознайте се и общувайте с експерти търговци. Гледайте и се учете от търговски сесии на живо.